Съюзът на демократичните сили е създаден на 7 декември 1989г. В СДС първоначално влизат Клуб за гласност и демокрация, „Екогласност”, Конфедерация на труда „Подкрепа”, Независимо дружество за защита на правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945г., Независимо студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива”, БРСДП/о/, БЗНС - „Никола Петков”. По-късно се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелената партия и Демократическата партия.
В началото на 90-те години СДС се определя като национално движение на партии, организации и граждани, чиято организация и дейност се определя от споразумения. За първи председател на Координационния съвет е избран Желю Желев.
През 1991г. СДС печели парламентарните избори с 34.36%, следван от БСП с 33.14%, и съставя кабинет с министър-председател Филип Димитров. Като политическа формация СДС си поставя задачата да се бори за демокрация в страната, изразяваща се в създаване на ново трудово и социално законодателство, изработване на нова конституция, деполитизация на армията и полицията, пълна автономия на висшите учебни заведения, самоуправление на научноизследователските институти и художествено-творческите обединения, пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията и пр. Като управляваща сила през 1991-1992г., СДС се заема с раздържавяването на икономиката на страната и трансформирането й съобразно принципите на пазарното стопанство.
Министър-председателят и тогавашен лидер на СДС Филип Димитров иска вот на доверие в парламента, но не го получава. Правителството е свалено и парламентарната рулетка се завърта. Така се стига до връчване на мандат за съставяне на правителство на ДПС, което с подкрепата на Българската социалистическа партия управлява до края на 1994г.
Филип Димитров е първият български премиер, който излиза пред Народното събрание и иска официално вот на доверие за политиката на правителството. Положителният пример на Димитров обаче създава прецедент, от който всички следващи министър-председатели се страхуват и предпочитат да предоговарят подкрепата за правителствата си извън парламента.
СДС остава в опозиция на правителството с премиер Любен Беров, останало в историята с това, че при неговото управление се утвърждават всички силови групировки.
В периода 1993-1994г. СДС внася серия от вотове на недоверие към правителството на Беров, но въпреки това губи парламентарните избори и през 1994 г. те са спечелени от БСП с лидер Жан Виденов.Правителството на Виденов управлява страната в комфорт само няколко месеца, въпреки стабилното парламентарно мнозинство. В края 1995г. започва икономическа криза. В страната се появява дефицит на продукти от първа необходимост, а в последствие икономическата криза води до серия банкови фалити.През октомври се провеждат президентски избори, спечелени от кандидата на СДС Петър Стоянов. Икономическата криза създава условия за протести, започнати от студентите от Софийския университет. ВМРО също започва улични протести срещу правителството на Виденов, към които се присъединява СДС, чийто лидер по това време е Иван Костов. Кризата ескалира до обсада на Народното събрание. Политическите преговори между парламентарно представените партии са блокирани.
Току-що встъпилият в длъжност президент Петър Стоянов поема консултациите по излизане от политическата криза и убеждава БСП да върне мандата за съставяне на правителство, за да се предотврати ескалация на политическата криза.
Насрочени са извънредни парламентарни избори през месец април, които ОДС печели убедително и сформира правителство. Като партия СДС е регистриран през февруари 1997г. На 18 април 1997г. СДС е приет за редовен член на Европейския християндемократически съюз. На 5 март 1998г. става член на Европейската народна партия, а от 24 април 1998г. е пълноправен член и на Европейския демократичен съюз. СДС участва във всички парламентарни избори от 1990г. до сега. Печели мнозинството от гласовете и съставя първото си правителство през 1991г., което просъществува до 1992г. За втори път СДС идва на власт през май 1997г. и управлява страната до юни 2001г. Във връзка с президентските избори през 1997г. СДС формира коалицията - Обединени демократични сили, в която привлича освен влизащите в него партии и движения още и Демократическата партия с лидер Стефан Савов. След това в тази коалиция се включват още Българският земеделски народен съюз и Българската социалдемократическа партия.
От 2001г. до днес СДС е опозиционна партия и преживява серия от политически кризи, преди да започне постепенно да връща доверието към себе си от края на 2005г. Съюзът губи последователно местните избори през 2000г. и парламентарните и президентските през 2001г. На парламентарните избори през юни 2001г. СДС претърпява сериозно поражение. Иван Костов подава оставка от поста „Председател на СДС”. На тринадесетата национална конференция (9-10 март 2002г.) Надежда Михайлова е избрана за председател, а почти цялото ръководство на партията е подменено.
Националната конференция на СДС, проведена на 1 октомври 2005г., определя Петър Стоянов за председател на партията. Делегатите на конференцията приемат нова политическа линия, според която СДС защитава националния интерес и правото на българските граждани да се възползват от възможностите, които предлага европейската интеграция. СДС продължава да работи неотклонно за реализиране на общи политически действия с демократичните опозиционни сили от десния спектър. СДС е партия, която защитава достойнството на българските граждани и подкрепя благоденствието и сигурността на българския народ.
На президентските избори през 2006г. кандидатпрезидентската двойка на единната десница, съставена от СДС, ДСБ, ДП и БЗНС - Неделчо Беронов и Юлиана Николова, не успяха да стигнат до балотаж. Беронов-Николова изпревариха кандидата на „Атака“, Волен Сидеров при вота на българите в чужбина, както и в 23-ти и 24-ти софийски избирателен район.
След изборите председателят на СДС Петър Стоянов обяви, че през 2007 г. партията ще се посвети на конкретни политики „извън омагьосания кръг на дясноцентристката интрига“. Според него средата в българската политика е високо конкурентна най-вече в центъра на десницата. СДС се обяви за съюзник на Европейската комисия за гарантиране на прозрачно разпределение и оползотворяване на редствата по европейските фондове. Партията ще се яви самостоятелно на предстоящите избори за български европейски депутати. „Съюзът на демократичните сили няма да налага диктаторски листата с имена на кандидати за евродепутати”, каза лидерът Петър Стоянов.
На първите избори за Европейски парламент СДС губи, като не успява да получи и 1 мандат. Като резултат на тези изборни неуспехи Петър Стоянов подава оставка от поста председател на СДС. Проведената на 15 юли 2007 г. ХVІІ Национална конференция на СДС избира за нов председател Пламен Юруков и нов състав на Националния изпълнителен съвет. Делегатите на конференцията декларират подкрепа за една нова политика на единство, разбирателство и единодействие между дясно-центристките политически партии в България с цел успешно противопоставяне на управлението на лявоцентристката коалиция.
| Следваща > |
|---|
